Релсов път
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Релсовият път в железопътния транспорт е път, състоящ се от две релси, разположени успоредно. По българския стандарт разстоянието между тях е 1435 мм, а например в испанския е 1765 мм. Съществуват междурелсия от 650 – 750 мм, така наречените теснопътни линии, като в България такава е само жп линия Септември – Добринище 760 мм. Междурелсието 600 мм се е използвало в БДЖ до 1960 година, с такова функционират понастоящем общинските детски железници в градовете Кърджали и Пловдив и тези в тунелите на подземните рудници. По релсов път се движат най-често влакове, трамваи, кранове и др.
На гарите и определени места за маневри релсовият път се свързва с устройство за отклонение на жп превозно средство – жп стрелки, които се управляват ръчно или дистанционно. Релсовият път се захваща на подрелсова основа, която обикновено е траверси положени върху насип състоящ се от натрошени остроъгълни камъни положени във формата на скосена пирамида.
Предназначение
[редактиране | редактиране на кода]Релсовият път е инженерно съоръжение, предназначено да преминават по него возила, превозващи пътници и товари с определена скорост. От състоянието на пътя зависи сигурното и непрекъснатото движение на возилата. Контактната адхезионна повърхност между жп колело и релсовия път е много малка, с размер приблизително колкото по-широката страна на неползвани: монета от два лева или канцеларска гумичка за триене, което позволява превозът на повече товари с по-малко енергия. Това предимство обаче често води до проблеми със спирачния път, основно при по-старите съоръжени с ръчна непневматична спирачка двуосни жп вагони, примерно несъоръжени с пневматична влакова спирачка, теглени от парен локомотив.
Релсовият път в гарите е разпределен на различни успоредни релсови пътища наречени коловози, които позволяват безопасно прикачане на превозващ(и) пътници и/или товари вагон(и) жп вагон.

Коловоз също се нарича и оформения и оставен отпечатък от гумите\веригите на транспортно средство върху почвен път или в местност без път очертан в нея.
Понякога както във Франция, релсовият път се проектира и изготвя само в права с R=0/0 т.е. без надлъжен наклон, така наречените монорелсови пътища.
Видове строене
[редактиране | редактиране на кода]Релсовият път се дели на долно и горно строене.
Долно строене
[редактиране | редактиране на кода]При долното строене формата и размерите на изкопите, насипите и земното платно съответстват на типови напречни профили и норми, регламентирани с наредбата за проектирането и строителството на жп. линии, гари и др. обекти от железопътната инфраструктура. Всички мостове се категоризират според тяхната носимоспособност.
Горно строене
[редактиране | редактиране на кода]Стандартни междурелсия:

- за нормални линии – 1435 мм;
- фериботен комплекс Варна – 1520 мм;
- теснопътни – 760 мм.
Допустими са следните отклонения за междурелсие 1435 мм за скорост:
- до 100 км/ч: от −4 до +13 мм;
- от 100 до 120 км/ч: от −4 до +8 мм;
- от 120 до 140 км/ч: от −4 до +5 мм;
- от 140 до 160 км/ч: от −4 до +4 мм.
Релсова електрическа верига
[редактиране | редактиране на кода]
При наставните електрифицирани жп линии и в зоните на жп стрелки е задължителна електрическата връзка между съседните секции. Тази връзка осигурява обратен път на тока до тяговата електрическа подстанция от жп релси по които се движат жп колооси. Електрически вериги с понижено напрежение по изолирани секции позволяват автоматично отчитане на местоположението на влаковете и броят на колоосите. Това е с важна контролна роля в сигнализацията и безопасността на движение.
|